Сбъднатата мечта на Айнщайн! Български учен от Мюнхен откри Уравнението на Вселената (Weltformel)

от Емилия Бахарова

публикувано за първи път в немското списание “Wirtschaftsblatt” на 1. януари 2000 г.

www.stankovuniversallaw.com

По всичко личи, че български лекар и изследовател от Мюнхен е успял да докаже съществуването на един единствен природен закон, от който могат да се изведат всички останали известни физични закони. Резултатите от това откритие бяха представени на 2 ноември 1999 г. пред повече от 400 учени в препълнената пленарна зала на Българската академия на науките в София от откривателя Георги Станков и бяха посрещнати изключително радушно от гостите. Това събитие беше предшествано от друга лекция на учения на Международния симпозиум по космонавтика в края на октомври в София.

По този начин предположението на Айнщайн, че природата се подчинява на един единствен универсален закон, който той нарича “уравнение на полето” (Feldgleichung) и се опитва да открие безуспешно през целия си живот, е безспорно потвърдено. Новата теория на Универсалния закон, която вече е публикувана в 2 тома от общо 1100 страници на немски и български език, обединява физиката и космологията за първи път в историята на науката.

Том I: Универсалният закон във физиката и математиката (Das Universalgesetz in Physik und Mathematik)
Том II: Универсалният закон във физиката и космологията (пълна версия, на български език)

Според желанието на автора публичното представяне на това революционно откритие бе направено в родината му, България, въпреки че първото съобщение бе направено вече предишната година на годишната конференция на Германското физическо дружество в Регенсбург.

Откриването на Универсалния закон беше осъществено преди шест години, когато българинът д-р Георги Станков, доктор на медицинските науки, собственик на частен изследователски институт в Мюнхен, Германия, направи случайно откритие в областта на медицината. Той установява, че група лекарства, които дотогава са били използвани в много ограничена степен, проявяват необичайни лечебни ефекти при лечението на редица заболявания като рак, алергия, невродермит, диабет и т.н., които бионауката до този момент не е била в състояние да опише или обясни. Всъщност все още не е известно как се зараждат тези заболявания.

В стремежа си да намери обяснение, което наложи две години задълбочени изследвания и анализ на най-новите експериментални резултати, Станков успява да открие нов биологичен принцип на регулация, с чиято помощ може да обясни как действат лекарствата и как се появяват тези заболявания в съответствие с най-новите открития в тези области. Принципът се основава на преобразуването на енергията в клетката, което обикновено се нарича “клетъчен метаболизъм”. Станков за първи път обяснява регулацията на клетката и на целия организъм в динамичен план и разработва последователна квантова биофизична теория за етиологията на болестите въз основа на най-новите изследвания.

Том III: Обща теория на биологичната регулация в бионауката и медицината

Всички закони на физиката могат да бъдат изведени от Универсалния закон

Окуражен от този пробив в медицината и биологичните науки, Станков, който защитава докторска дисертация в Хайделберг и има солидни познания по физика и математика от предишните си следвания в родината си, решава да потърси окончателното решение във физиката. През 1995 г. той успява да докаже, че всички физични закони, като законът на Нютон за гравитацията, трите аксиоми на класическата механика, двата закона на термодинамиката, газовите закони, законът на Болцман, законите за излъчването (законът на Стефан-Болцман и законът на Виен за преместването), четирите уравнения на Максуел за електромагнетизма и другите закони за електричеството, уравнението на Планк за енергията на фотоните, вълновото уравнение на Шрьодингер в квантовата механика и не на последно място – уравнението на Айнщайн за еквивалентността на масата и енергията, са математически производни на универсалното уравнение, което ученият е използвал за първи път при изчисляването на клетъчния метаболизъм. Станков нарича това уравнение Универсален закон.

Универсалният закон е универсално математическо уравнение, с помощта на което могат да се оценят напълно всички енергийни взаимодействия във Вселената. Научните доказателства са представени подробно в два тома.

Не само това, Станков прилага последователно универсалното уравнение и открива редица фундаментални природни константи, които преди това са убягвали от вниманието на физиците. Мащабът на това постижение сам по себе си може да бъде оценен, когато се вземе предвид, че са минали повече от седемдесет години от откриването на последните естествени константи във физиката. С помощта на Универсалния закон Станков успява да обедини всички известни природни константи и да докаже по този начин, че те образуват едно цяло. Таблица 1 по-долу илюстрира този уникален синтез върху един лист хартия. Това е най-голямото възможно обединение на физиката на толкова малко пространство.

В края на 1995 г. и началото на 1996 г. той прави нови революционни открития в областта на космологията, които водят до отхвърляне на Стандартния модел и хипотезата за Големия взрив.

Физиката е приложна математика

Вдъхновен от този успех, Станков неуморно търси всеобхватна епистемологична основа на Универсалния закон и извън физиката и я намира през лятото на 1996 г. в теорията на математиката. Това довежда до разработването на цялостна аксиоматика на физиката и математиката, която може да се перифразира и с общоприетия израз “Теория на всичко“.

Какви са основните резултати от откриването на Универсалния закон? – попитах Георги Станков:

“Новата теория започва с методологически анализ на основните определения във физиката, които имат изключително математически характер. Математиката и геометрията са изградени върху няколко основни понятия, като число, континуум, точка, линия и повърхност, които не могат да бъдат изяснени от самите тези науки. Подобно незадоволително положение открих и във физиката, което ме изненада още повече, защото беше толкова очевидно. Но никога не бях чувал, че във физиката някой сериозно се е замислял върху това. В учебниците по физика например може да се прочете, че понятието за енергия не е изяснено, без от това да се извличат каквито и да било последствия. От друга страна, всички физически явления се оказват енергийни взаимодействия. Като изведoх всички физични закони до едно универсално уравнение за енергията, доказах, че всички те описват същността на енергията. Както виждате, аз се занимавах с епистемологичната основа на основните физически понятия.”

Континуумът на математиката отразява физическата енергия

“И така, във физиката се сблъсках със същия проблем – продължава Станков, – с който се сблъскват и математиците в своята дисциплина, откакто Гьодел успя да докаже през 1931 г. в известната си теорема, че математиката не е в състояние да провери валидността си с математически средства. Това предизвика известната криза на основите на математиката, която не може да бъде разрешена и до днес – затова тя умишлено се пренебрегва от всички математици. Осъзнах, че трябва да представя доказателството за съществуването на математиката, както вече изискваше Дедекинд, в реалния физически свят, тоест, със съществото на енергията.

Въпросът, с който се сблъсках, беше: “Защо природата може да бъде описана математически?”. Отговорът на този въпрос доведе до теоретичните основи на Универсалния закон: Математиката произлиза от нашето съзнание и няма външен, реален обект на изследване. Тя е абстрактна херменевтична дисциплина, която само изследва законите на дедуктивното разсъждение и по този начин е единственото адекватно отражение на енергията, което човечеството е разработило досега.”

Всички науки са възникнали от една първоначална концепция

Въз основа на този строг извод Станков успява, според единодушното мнение на всички български учени, запознали се с теорията, да докаже, че както физиката, така и математиката произлизат от едно понятие, което той определя като Първично Понятие на Човешкото Съзнание. Това първично понятие може да бъде изразено чрез безброй обозначения, които се оказват тавтологии (плеоназми) от гледна точка на логиката. То се изплъзва от всякакво по-нататъшно определение, което по необходимост води до появата на допълнителни вторични понятия.

Станков доказва, че всички основни понятия на физиката и математиката могат да бъдат изведени аксиоматично от Първичното понятие, което е енергия = пространство-време и може да бъде изразено в математически формули, използвайки новата символика на пространство-времето; той развива последната, като доказва, че всички единици и измерения на системата SI могат да бъдат сведени до пространство и време. Таблица 2. по-долу илюстрира този фундаментален физичен факт, останал скрит за учените в продължение на 4 века от основаването на физиката от Галилей. Това е най-голямото възможно опростяване на нашата физична представа за света.

“Идеята не е нова”, признава откровено Станков: “Срещаме тази основна идея във философията, която се проточва като червена нишка от древността до началото на модерните времена. Хераклит говори за “логос”, “слово”, с което описва “първичния огън” на природата – основна идея, послужила и като образец за идеята за Бога в християнството. Известна като цезаропапизъм, тя се превръща в ръководен принцип на държавата на късноримската и византийската империя, от която на свой ред възниква съвременната европейска цивилизация. В по-нататъшното си развитие на платонизма Аристотел започва с логическите правила за това как от няколко основни понятия се изграждат категории и категориални системи на човешкото познание.

Идеята за съществуването на Първичното понятие на човешкото съзнание, от което външният свят може да бъде описан според строгите правила на геометрията, срещаме отново при Декарт и Спиноза. Докато мисленето, съзнанието, следователно “cogito ergo sum” е отправна точка на всички философски разсъждения при Декарт и картезианците, то Спиноза приема съществуването на една всепроникваща “субстанция”, която на латински означава “това, което е отдолу, подлежащото”. Говорейки за “natura naturans” (“създаваща природа”) и “natura naturata” (“сътворена природа”), Спиноза поставя в началото на своята “Етика според геометричния метод” равенството между енергията като създаваща природа и субстанцията като сътворена природа, т.е. равенството между Бога и Вселената.

Наричам тази фундаментална тавтология на Първичното понятие, която по онова време се възприема като богохулство и е произволно перифразирана от Хилберт 200 години по-късно в неговия математически формализъм със забележката, че човек може да замени основните понятия на геометрията като линия, точка и повърхнина с маса, стол и бирена чаша, без да промени валидността на тази наука, като “Принцип на последното равенство“. Това е първата и единствена априорна аксиома на новата физико-математическа Аксиоматика на Универсалния закон“.

Енергията е равностойна на пространство-времето

Първото фундаментално твърдение на новата теория започва със следния прост и неопровержим извод:

Енергия и пространство-време (= разширение, пространство) са идентични.

Станков доказва, че енергията и пространство-времето са равнозначни понятия в рамките на присъщите на човешките сетива ограничения (вж. също това видео).

“Но ако енергията и пространство-времето, разбирани като разширение, са едно и също нещо, тогава не съществува такова нещо като “вакуум”, което и до днес е централна познавателна догма на физиката”, възразява Станков: “Тогава енергията или пространство-времето е континуум, то е без празнини. Последиците от това осъзнаване радикално променят нашия физически мироглед”.

Смяна на парадигмата във физиката: Фотоните имат маса и заряд

Резултатите, които Станков представя, са наистина революционни. Като отхвърля концепцията за вакуума, която безрезервно се приема за празно пространство както в Нютоновата механика, така и в Айнщайновата теория на относителността, той доказва, че фотоните, които днес се смятат за “безмасови” и ” без заряд”, имат както маса, така и заряд. Той извежда две нови фундаментални константи – масата и заряда на основния фотон. Тях той поставя във Универсалното уравнение и извежда масата, заряда, енергията, магнитните моменти и редица други фундаментални константи на елементарните частици, които досега можеха да бъдат получени експериментално, но не можеха да бъдат обяснени от познавателна гледна точка (вж. таблица 1 по-горе).

В този контекст българският учен цитира известния астрофизик Хокинг, който стана популярен с търсенето на световната формула и в своя бестселър “Кратка история на времето” почти предсказа откритието на Станков:

“Законите на природата съдържат, доколкото ни е известно днес, някои основни числа, като например големината на електрическия заряд на електрона и съотношението на масите на протона и електрона. Не можем да изведем стойността на тези числа – поне в момента – от теорията; трябва да ги вземем от данните от наблюденията. Възможно е един ден да открием пълна единна теория, която да предсказва всички тях…”.

Станков не само ги е предсказал всички, но и ги е обяснил едновременно. Така например той доказа, че масата на фундаменталния фотон следва от класическия експеримент на Комптоновото разсейване, който досега е бил погрешно тълкуван. Преди всичко той показва как Универсалното уравнение може да се използва за извеждане на много нови природни константи във физиката. По този начин той описва принципния начин, по който може да се стигне до чисто цифров модел на Вселената.

Съвременната икономическа теория се основава на Универсалния закон

Този модел е идентичен с идеята за континуума от числа, която е в основата на теорията на множествата и математиката. Тук Станков затваря дъгата на своя анализ, като доказва, че всички емпирични науки без изключение са отначало неточни описателни дисциплини, преди в крайна сметка да се превърнат в точни математически науки в процеса на своето развитие. Като нагледен пример той посочва икономиката, която той обяснява в своя научно-популярен български бестселър за откриването на Универсалния закон (вж. също тук). Авторът показва как утопичните и социално-философските проекти от XVIII и XIX в. са се превърнали в сложни математически модели на микроикономиката, макроикономиката, стохастиката и теорията на игрите и по този начин са интуитивно възприемане на Универсалния закон на икономическо и обществено ниво.

В частност това важи за теорията на Кейнс за държавното регулиране и за монетаризма. Тъй като тези теории определят макроикономическата политика на настоящите леви и десни партии по света, новата икономическа теория на Всеобщия закон се оказва с огромна актуална стойност. Станков е твърдо убеден, че един ден и политиката ще се подчини на строгите правила на математиката, която е единственото адекватно отражение на Универсалния закон, за да се премахне произволът на политическите заявления и действия като най-голямото зло на съвремието (тук).

“Вярно е, че е необходим нов тип политик, способен и на нова задължаваща етика, която неминуемо произтича от Универсалния закон”, вмъква в темата Станков: “Това изискване се отнася не само за България, която трудно излиза от сегашната икономическа криза, но и за развитите индустриални страни като Германия, които показват все по-ясни признаци на политическа неспособност да осъществят необходимите обществени реформи в съответствие с настъпващата глобализация на световните пазари, т.е. с изискванията на съвременността.

В навечерието на третото хилядолетие откриването на Универсалния закон е не само интелектуално предизвикателство за учените и политиците, но преди всичко е покана за глобална промяна на парадигмата и за пълно преустройство на човешкото общество.”

 

This entry was posted in Ascension. Bookmark the permalink.

Comments are closed.